Dance History
История на Десетте Състезателни Танца

Съдържание на страницата

Глава шеста

Театрални танци - произход. Влиянието на кардиналите Richelieu и Mazarin. Основаване на "Академията за танци и музика". Балет. Примери от изток.

Страница втора

Първата балетна опера, "Pomona" на Perrin и Cambert, била създадена през 1671 г. За това спомогнали много творби на Люли, който заначително развил и забързал музиката и танцуването (известно е, че в началото придворният балет бил бавен и статичен).

Фиг. 64: Мадам Taglioni. Литография.

Най-голямата продукция от този период може би е "Triumph of Love" ("Триумфът на любовта") от 1681 г. Състояла се от двадесет сцени и седемстотин изпълнители, от които значителна част били дворцови представители и аристократи. Разбира се, участие взели и известни тогава балерини - Pesaut, Carre, Leclerc и Lafontaine.

Подробната история на балета не е нито цел, нито реално осъществима задача за този труд, ето защо ще продължим с по-повърхностен преглед, като ще разглеждаме само някои по-значителни и интересни моменти.

Балетът се откъснал от кралския двор и "влязъл" в театъра окончателно след 1680 г., отличавайки се с две различни форми на представяне - първият с танцьори само от женски, а вторият - само танцьори само от мъжки пол.
Останалото от древността носене на маски присъствало в доста от балетните постановки. От този период на балета са останали множество имена на творци, развили изкуството по някакъв начин, като Destouches, който внесъл енергия и замах в балетната музика, и Jean Georges Noverre - изоставил пеенето в балетните постановки и основал петактовите балетни представления (той поставил своя собствена през 1776 г., като се счита, че за това представление отчасти идеята е на Гарик, с когото се срещнал в Лондон).

Фиг. 65: Pas de Trois, изпълнен от мадам Ferraris, мадам Taglioni и мадам Carlotta Grisi.

Известните балетни танцьори от това време са много - Pecourt, Blaudy (учител на Camargo), Laval, Vestris, Germain, Prevost, Lafontaine и Camargo (фиг. 61). През 18-ти век се прославят Taglioni, Grisi, Duvernay, Cerito, Ellsler, а през 19-ти и 20-ти век имената са прекалено много, за да бъдат изброени тук. Любопитните читатели няма да срещнат трудности сами да намерят повече информация на тази тема.

В Англия балетът бил представен след 1734 г. - в Ковънт Гардън (Covent Garden) с постановката "Ariadne and Galatea", в която участвали френските балерини мадам Salle ("съперничка" тогава на Camargo) и мадам de Subligny, и хореографската инвенция "Pygmalion", в която участвала мадам Salle. Оттогава посещението на балетни постановки станало задължителна част от ежедневието на висшите класи на английското общество.

Фиг. 66: Мадам Adeline Genee
1906 г.

Около балета в Лондон има известен брой романтични случки, които си струва да бъдат споменати тук. Сред известните от 19-ти век балерини са вече споменатите мадам Duvernay (фиг. 62) и мадам Taglioni (фиг. 64). Техните имена се срещат в класическата версия на "Ingoldsby":

"Malibran's dead, Duvernay's fled;
Taglioni has not yet arrived in her stead."

Свободен превод:
"Malibran е мъртва, Duvernay избяга;
Taglioni все още не е заел нейното място."

Мадам Duvernay била парижанка, ученичка на Barrez, но впоследствие учила при Vestris и баща му Taglioni (споменат в горния стих).

След като изградила кариера и добра репутация в Париж, тя заминала за Лондон през 1833 г., където до 1837 г. била на върха на кариерата и славата си. Тогава се омъжила за Stephens Lyne Stephens - заможен мъж, член на Парламента. За съжаление, когато той починал през 1861 г., тя останала бездетна вдовица и се оттеглила от сцената, като прекарала остатъка от живота си, вършейки благотворителност. Твърди се, че мадам Duvernay изхарчила над 100 000 британски паунда за дарения по домове и църкви ("Църквата на мъчениците" в Кембридж е изградена изцяло с нейни средства).