Dance History
История на Десетте Състезателни Танца
Съдържание на страницата
Глава четвърта
Средновековни танци. Танцуването в Англия. Църковни и религиозни танци. Военни танци. Моряшкият танц Hornpipe. Акробатични и хумористични танци. Запазени илюстрации на танци.
Страница първа
Фиг. 28: Танцьор.
Фреска от 4 век.
Горе-долу по времето на утвърждаването на християнството започват да се появяват религиозни танци, изразяващи радост и изпълнявани в църковните сгради.
Тертулиан разказва, че по негово време се танцувало на химни и църковни песни. Танците били тържествени и грациозни. Факт е, че именно тези песни и танци издържали теста на времето - забрани като тази на папа Захарий (от 744 г.) не спрели тяхното развитие и съществуване.
Танцуването навръх Великден в катедралата в Париж било забранено от архиепископ Одо през 12 век, но това или не било спазвано, или се съблюдавало отчасти.
Танците били често срещано явление на религиозни празници в Испания и Португалия до 16 век, като в някои общности се практикува и до днес.
Когато Чарлс Боромео бил канонизиран през 1610 година, португалците (които го имали за свой покровител) направили процесия, състояща се от четири платформи с танцьори - една в чест на събитието; една в чест на Милан; една, представяща Португалия, и една, представяща Църквата. В Севилия в определени периоди все още се извършват танцови религиозни церемонии.
Фиг. 29: Танцуващи Gleemen, 9 век. Ръкопис, Британски музей.
Знаем, че танцуването често съпровожда молитвите и до днес се практикува от мохамедани, индианци и общността Бедо в Индия, където се танцува до изпадане в екстаз.
Предполага се, че този род танци са белязали танцуването в Европа в Средновековието и заради предимно радостния си характер са били забранявани от папи и епископи.
Мания по танцуването се откроявала във фламандска секта (около 1374 год.), която танцувала в чест на св. Йоан. Танците, практикувани в тази секта, били толкова буйни, че цяла една болест била наречена "Танцът на св. Витус" (Chorea minor).
Фиг. 30: Танцуване на музика от рог. Англо-саксонски ръкопис.
Най-ранното пеене на Коледа било хорово - изпълнителите танцували и пеели в кръг. Илюстрацията (фиг. 43, Фра Анджелико) на ангелски танц доказва, че танцуването се смятало за израз на радост; тази идея е точно в противоположната страна на начина, по който гърците възприемали танцуването (фиг. 11).
Другата картина (фиг. 44) е на Сандро Ботичели. Въпреки че има много писмени източници, потвърждаващи факта, че в църквите в миналото се е танцувало, почти няма графики и картини, илюстриращи това.
Фиг. 31: Англо-саксонски танц с мечове. Ръкопис, Британски музей.