Dance History
История на Десетте Състезателни Танца

Съдържание на страницата

Глава шеста

Театрални танци - произход. Влиянието на кардиналите Richelieu и Mazarin. Основаване на "Академията за танци и музика". Балет. Примери от изток.

Страница трета

Фиг. 68: Софи Фьодорова.

Мадам Taglioni (фиг. 64), също известна по това време, се омъжила през 1847 г. за граф Gilbert de Voisins - френски благородник. Бракът й донесъл огромно богатство, което семейството изгубило през Френско-германската война. Графинята събира смелост и заминава за Лондон, където започва да дава уроци по танцуване. Начинанието й било успешно, като й донасяло достатъчно доходи, за да живее добре.
Други известни личности от тогава са Carlotta Grisi, Ferraris (фиг. 65) и Fanny Ellsler (фиг. 63), а по-съвременни представители на балетния елит са Adeline Genee (фиг. 66) и Анна Павлова (фиг. 67). Последната, заедно с М. Мордкин и трупата им били руснаци. Не би трябвало да е изненада за някого, че Русия притежава чудесни балетни танцьори - Петър Велики основава танцово училище през 1698 г. и оттогава то е под опеката на държавата.

Фиг. 69: Японски придворен танц.

В началото на 20-ти век много от добрите италиански, испански и френски танцьори се изявявали в Англия.

Доказано исторически е, че с течение на времето бързината на танца се увеличава. Единственото, което може да ни притеснява, е опасението, че в даден момент тази склонност за постоянно забързване ще доведе до жертване грациозността на изпълнението. Още повече, че техниката сама по себе си не може да "извае" добрия танцьор - нужни са още креативност и въображение. Някои от по-модерните форми на танцуване акцентират на грубото или по-комерсиалното, с което жертват (отново) грациозността и красотата, залегнала в идеята за танца и неговото изпълнение.

Редно е да бъдат споменати и "полуголите и боси танцьори" (арабските танци). Идеята на този вид танцуване коренно се различава от тази при балета - прозрачните костюми, мимическите жестове и вълнообразните движения на ръцете нямат общо с класическите положения, наследство от най-ранните балетни училища. Въпреки това съществува и едно сходство - постановки като "Дон Джовани" и "Фауст" включват в себе си такива мотиви (разбира се, защото са част от авторовата идея и замисъл) както от музикален, така и от танцувален характер.

Фиг. 70: Танцуваща индийка.

Мюзикълите също могат да се разглеждат като форма на изкуство, различна от балета. Едно направление, по което двата вида представления се различават, е облеклото. Изобщо - историята на това как са се променяли облеклата на танцьорите е не по-малко интересна от самите танци - основното облекло на една прима балерина от 1830 г. не може да се определи като "елегантно" - единствената му роля била да подчертава завършените движения на танцьора; в същото време това облекло е с пъти по-добро от безличните облекла на гърците, едновременно характеризиращи и определени от помпейските "правила и изисквания" към изкуството - дрехите на актьорите били от полупрозрачен муселин.

С тези финални изречения може да се сложи край на това кратко пътешествие. Незасегнати остават теми като племенни танци, танците на Изтока (въпреки че на моменти са засегнати и са посочени илюстрации). Повече за различните ритуални танци при различни народи и племена можете да прочетете в различни трудове от различни автори.