Dance History
История на Десетте Състезателни Танца
Съдържание на страницата
Глава първа
Египетски, асирийски, еврейски и финикийски танци. Ритуалнии танци, описание на танцуването от сър Дж. Уилкинсон. Египетски рисунки и йероглифи. Финикийски танци в кръг.
Страница първа
Фиг. 1: Танцуване под съпровод от пляскане с ръце.
Египетска рисунка от гробницата на Ур-ари-ен-Пта (Ur-ari-en-Ptah), ок. 3300 г.пр.н.е. (Британски музей)
В настоящия текст не е нужно да тревожим читателя със спекулации относно произхода на танца. Има достатъчно много материали на тази тема от различни автори, които са леснодостъпни.
Танцуването е може би едно от най-древните изкуства, зародило се в момента, в който човекът е започнал да изразява емоции чрез мимиките на лицето си, жестовете на тялото и движенията на крайниците си. Колко време е отнело да се развият тези жестикулации в изкуство, никой не знае - най-вероятно поне едно хилядолетие.
Описвайки даден танц, авторът несъмнено ще се ръководи именно от тези мимики и жестове на тялото, предлагайки идеи за това кои движения трябва да се изпълняват бавно, маршоподобно, рязко, а понякога дори акробатично. В настоящия труд няма да се разглеждат по-чувствените движения, присъщи на Изтока и прекалено дълбоката древност.
Основно античните танци били свързани с религиозни ритуали, създадени така, че да са угодни на боговете.
Тази връзка на танцуването с религиозните обреди остава непрекъсната чак до началото на 16-ти век, а в някой култури продължава и до днес.
В някои от най-ранните рисунки, достигнали до нас, танцьорите са представени като звезди, кръжащи около олтар или друга личност, изобразяваща слънцето. В зависимост от ритуала движенията на танцьорите били или бавни и величествени, или добре оттренирани и бързи.
Танцът, музиката и поезията били неразделни. Танцът е поезия на движението и връзката му с музиката (която е поезия от звуци) е винаги налице. Дори в наши дни съществуват музикални теми и произведения, подчинени на отдавнана използвани музикални времена (тактове) - валс, гавот, менует и др.
Фиг. 2: Гръцки фигури
в тържествен танц.
Ваза от Берлин.
Сред най-ранните разбираеми изображения се открояват някой египетски, върху които ясно личи смисълът, който носят - танц. Най-ранните датират отпреди 3000 година пр.н.е. (фиг. 1), като впоследствие те са се запазили и се предавали на следващи поколения (фиг. 2). Танцуването под съпровод доказва (съдейки по рисунки от Египет и Гърция), че още от самото си начало танцът е бил обвързан с някакъв вид отмерване.
Танцуването с хванати ръце е друг подобен пример.
Най-ранното акомпаниране на танцуващите най-вероятно е било пляскането с ръце, последвано от инструменти като свирка [1], китара, дайре, кастанети, цимбала, тамбура, барабан.
Следващият параграф, посветен на танцуването в Египет, е от творбата на сър Гарднър Уилкинсън "Древен Египет" [2]:
"Танцът се състоял предимно от редуващи се фигури, при изпълнението на които танцьорите се опитвали да демонстрират богатство от жестове. Мъже и жени танцували едновременно или разделени на групи, като жените били предпочитани заради по-изразената си грация и елегантност.
Някои танцували на бавни мелодии, адаптирани специално за техните движения. Позите, които те често заемали, не отстъпвали по грациозност на позите, срещани в тогавашните гръцки танци. За това може да се съди от добре изработените и запазени рисунки, будещи интерес, като някои от тях са открити в едни от най-старите гробници в Тива (1450 г.пр.н.е.).
Други танцьори изпълнявали бързи стъпки, регулирани от подходяща мелодия. Мъжете танцували вдъхновено, подскачайки често от земята, което е по-близо до танците на европейските, а не на източните народи.
При такива събития музиката не била изпълнявана от много инструменти, но почти задължително присъствала жена, която тактувала, щракайки с пръсти.
Фиг. 3: Йероглифи,
описващи танц.
Грациозни пози и жестикулации били основният вид на техния танц, но както и при всички други народи, качеството на изпълнението варирало в зависимост от ранга на личността, която плащала за представлението. Така танците в дома на жрец се различавали от тези сред останалото население.
За висшите класи на египетското общество не било обичайно да се развлича танцувайки - нито публично, нито в семейна обстановка и затова тази дейност не се практикувала от тях.
За разлика от тях обаче, бедните прослойки имали този навик, като част от населението дори изкарвало прехраната си по пиршества и други подобни събирания.
По-заможните и аристократични членове на обществото не смятали танцуването нито за нужно, нито за част от възпитанието, дори напротив - господстващото мнение било, че подобна активност разваля маниерите на по принцип веселите хора. Затова танцуването в тези среди било забранено да се учи и разглежда като форма на забавление.
Много от изпълняваните тогава фигури напомнят на някои от класическия балет. Пример може да бъде даден с известния пирует, на когото се възхищавали гостите на египетски пиршества още преди 3500 години.