Dance History
История на Десетте Състезателни Танца
Съдържание на страницата
Глава пета
Социални танци - 15 до 18 век. Танци "за навън". Танци в зала. Комични танци. Балът. Илюстрации от 15-18 век от Англия, Италия, Франция и Германия.
Страница втора
От края на 16-ти век е творбата "Orchesographie" на Thoinot Arbeau (Jean Tabouret, 1588 год.), от която е илюстрацията на танца Галиард (фиг. 49). Именно този танц може да бъде даден като отправна точка за желаещите да научат повече за танцуването през този период от време.
Фиг. 43: Танц на ангели и светци пред входа на Рая. Фра Анджелико.
В споменатата творба сериозен акцент е поставен върху изучаването на правилния начин на танцуване - развитието на издръжливост, маниер, привички, вежливост и т.н. За жалост, както е известно, привидно добрите маниери
"отвън" не гарантират добър характер и често могат да дадат грешна представа за дадена личност - факт, произлязъл от иначе хубавата идея за добро възпитание.
Идилистичната представа за винаги добрата натура на хората със завидни маниери личи от множество творби [1].
Фиг. 44: Танцуващи ангели. Картина ("Nativity") на Sandro Botticelli от около 1500 г.
От картини от 14-ти век (фиг. 35С, 36А, 46) знаем, че гайдата била разпространен инструмент при танците навън. В илюстрацията на Дюрер (фиг. 46) и фиг. 53 от Холцер гайдата вече е придружавана от доста други духови инструменти.
Фиг. 45: Картина на Albert Durer, 1514 г.
В този период били представени и множество танци със спорен и бурно дискутиран характер. Някои от танците от 18-ти век са преки наследници на танците на открито от 16-ти век.
Фиг. 46: Картина на Albert Durer.
Достигаме до съвременния стил бал, обичан от много френски монарси (Хенри IV и Наполеон били известни с това, че организирали грандиозни забави).
Кралските балове на Луи XIII и Луи XIV във Версайския дворец включвали великолепни балетни представления, които били известни в цял свят. Тази традиция продължила да се следва от много царе - илюстрация на такова събитие имаме от August de l'Aubin (фиг. 54), която достатъчно добре представя характера на събирането.
Фиг. 47: Сцени от различни танци. Рисунка от 1546 г. от германеца Hans Sebald Beham.
Друга илюстрация на бал от този период е творбата на Хогарт (фиг. 55), която е в контраст с предната. Представеният Контраданс (Contredanse) всъщност е стар народен танц, пренесен в чужбина и отново върнал се (в Англия, бел. прев.) с известни добавени допълнения.
Фиг. 48: Военен танц с факли от ранния 16 век. Картина на Hans Burgkmair.
За класическите бални танци има написани много статии и тяхното разглеждане оттук нататък остава в ръцете и желанието на читателя.
На следващата страница са поместени останалите рисунки и картини, за които не се намери място тук.
Бележки
Бележка 1: Съветът, който авторът дава, е ценен за времето, за което се отнася, т.е. 16 век. Още по-ценна е историческата му стойност - това е доказателство, че танците влияели на и оформяли добрите маниери. Разбира се, прекалено би било да се твърди, че историята на танцуването е история на добрите обноски.
По-долу са дадени пасажи от интересни текстове, касаещи засегнатата тук тема. Първият е от документ, даващ напътствия за това как правилно да се организира и проведе един бал.
"Веднъж влезли в помещението, в което са се събрали гостите, изберете млада дама (honneste damoiselle) и повдигайки с дясната ръка шапката или бонето си, поведете дамата с лявата. Всяка разумна и добре възпитана дама ще отвърне на поканата Ви, като внимателно повдигне своята лява ръка и Ви последва.
Давайки възможност на всички да Ви видят как водите дамата си към края на стаята, поискайте от оркестъра да засвири 'basse danse' (вид танц, за повече информация вж. Уикипедиа). Пропускайки да уточните това с оркестъра, рискувате те по невнимание да засвирят някой друг танц.
Щом оркестърът засвири, Вие също трябва да започнете своя танц. Бъдете внимателни при изказването на желанието си за танц - искайте стандартен 'basse danse'. В случай че сте запознати с някоя друга мелодия, подходяща за танца, и искате да танцувате на нея, обяснете и това на оркестъра."
***
Capriol: "Ако дамата откаже, ще съм много засрамен."
Arbeau (псевдоним на Jehan Tabourot): "Добре възпитаната и тренирана дама никога не отказва на онзи, който й окаже честта да я покани на танц."
Capriol: "И аз така мисля, но междувременно срамът от възможен отказ си остава с мен."
Arbeau: "Ако си уверен, че дадена дама е по-грациозна от тази, с която разговаряш в момента, извини се на втората за досадността и настойчивостта си и отиди при по-грациозната. Имай предвид, че някои дами няма да понесат това търпеливо, но по-добре така, отколкото да се оттеглиш с груб тон. Извинявайки се, ти си създаваш репутация и престиж на възпитан и внимателен, а върху дамата пада бремето на оставената и недостойна за вниманието ти личност."
***
"Когато оркестърът спре да свири", съветва Кенън (Canon), "направете дълбок поклон, с който да подскажете на дамата, че ще я заведете до мястото й. Докато я връщате там, откъдето сте я взели, благодарете за честта, с която сте бил възнаграден."
Друг пасаж от същия труд акцентира върху това какво трябва да е държанието и външният вид на присъстващите:
"Дръжте тялото и главата изправени, нека стойката Ви издава увереност. Плюйте и кашляйте колкото се може по-малко; ако почувствате, че имате нужда, обърнете се настрани и използвайте хубава бяла носна кърпичка. Говорете грациозно с възпитан и честен тон. Нека ръцете Ви не стоят до тялото като мъртви, нито се движат постоянно около вследствие на прекалени жестикулации. Облечете се чисто и спретнато - avec la chausse bien tiree et Pescarpin propre."
| << 1 | 3 >> |