Средновековни танци. Танцуването в Англия. Църковни и религиозни танци. Военни танци. Моряшкият танц Hornpipe. Акробатични и хумористични танци. Запазени илюстрации на танци.
Общностите, населявали в миналото Британия, също танцували - за това има доказателства, идващи още от римляните. И в тези райони се забелязват вече споменатите в предни глави начини на изпълнение на танците и съпровождащата музика (пляскането с ръце, например).
Публий Корнелий Тацит пише, че младите тевтонци танцували с оръжията и лъковете си; от записки на Олав Магнус знаем, че готите също имали бойни танци; от намерени ръкописи е известно, че и англичаните изпълнявали свои военни танци (фиг. 31 и 32 - наподобяват танца Пирик, който Юлий Цезар - завоевателят на Англия - представил в Рим).
Илюстрацията на фиг. 29 показва саксонски странстващи изпълнители (gleemen), а също така дава представа за начина на изпълнение, инструментите и характера на забавлението, което предлагали.
Те рецитирали, пеели, танцували, можели да жонглират, да правят фокуси и изобщо да забавляват публиката си с богат набор от номера.
На фиг. 30 може би е илюстриран предшественикът на бързия английски моряшки танц Hornpipe - налице са танцьори и свирачи на рог. Любопитното в илюстрацията е наличието на мотиви от руските танци в позата на танцьорите.
Нормандските менестрели (певци и музиканти), наследници на gleemеn-ите, свирели на двойни свирки, арфи, виоли, тромпети, малки барабани, но не танцували толкова, колкото споменатите по-горе gleemen.
Да се жонглира и танцува в Средновековието (ок. 13 век) не било прецедент - фиг. 33 и 34 (на втората е показан мотив от катедралата в Руен).
Логично е също да се допусне, че по време на Кръстоносните походи е станал сериозен културен обмен (танци, музика, поезия) между Изтока и Запада. Тъй като източните танци били прекалено порочни за Църквата, много от новопоявилите се форми на танцуване били не просто порицани, но и бурно отхвърляни от духовенството.
От 14-ти век има запазени много ресурси.
На фиг. 35 могат да се видят жонгльори (А - мъж, С - жена); жена, наблюдаваща танцуваща мечка (D); танцуващи шутове (E). Недоказано е твърдението, че танцът на шутовете бил истинско майсторско изпълнение, тъй като се предполага, че звуците, които издавали камбанките на шапките им, били синхронизирани, добре подбрани и допълвали музикалния съпровод.
Друго предположение е, че именно от танц на шутове е произлязъл английският фолклорен танц Морис ("Morris Dance", фиг. 50).
Фигура 36 показва танцуващ мъж, свирещ на гайда, с жена, стояща на рамото му (А). Танцьорът на кокили държи любопитен инструмент (С), а мотивът (В) с жената, скачаща през обръч, дава добра представа за формите на забавление през 14 век.
използвани материали :: правила за ползване :: карта на сайта
DanceWithMe - Намери своя танцов партньор :: благодарности :: webmaster