Dance History
История на Десетте Състезателни Танца
Съдържание на страницата
Глава трета
Етруски, южноиталиански и римски танци. Погребални танци от Албанела, Капуа и др. Помпей и баните на Константино. Bellicrepa. Ролята на танца в обществения живот. Хорът.
Страница втора
Фиг. 24: Погребален танц от Капуа.
Танцът Pyrrhic (фиг. 13) бил представен в Рим от Юлий Цезар и се танцувал от децата на властимащите мъже в Азия и Витиния.
Докато Рим увеличавал властта си, смесването на различни народи и култури оказвало своето влияние и изкуството дегенерирало често - западали развити общества като гръцкото и етруското. Често обичаи и традиции били измествани от бързо набиращите популярност оргии и разгулни форми на празнуване и танци, "пристигащи" заедно с внасяните от Азия роби.
Фиг. 25: Погребален танц от същата гробница.
Рим никога не достигнал културното развитие, което достигнали гърците в своите най-добри периоди, но като пример за богатство, търговия и завоевания римляните нямат равни. Логично, същото важи и за изкуствата. В своите развити градове римските аристократи танцували.
Апий Клавдий достигнал завидно майсторство, а за Семпрония Салустий казва "psaltere saltare elegantius" ("играе/танцува най-малкото елегантно"). Аристократите танцували, но римските граждани - не. Единственото, което те практикували, били религиозни ритуали. Това от своя страна довело до усъвършенстване на мимическите танци по времето на Октавиан Август и раждането на термина Musica muta.
Фиг. 26: Танцьорка на вакханалия, водеща Дионисиев бик към олтара. Барелеф от Ватикана.
След втората Пуническа война, когато влиянието на гърците достигнало Италия, за младите било модерно да се учат да танцуват. За актьорите също било важно да са обучени в танцуването и жестикулирането, тъй като използваните маски не позволявали игра с лицето.
Любопитно е да се отбележи, че актьорството не се признавало като професия, а се считало за неморално и деградивно. Но с времето настъпила промяна (по повод на която Цицерон възкликнал "Никой не танцува трезвен!").
В края на краищата представители на по-нисшите обществени слоеве били допуснати до танцовата сцена, а за последствията от това се съди по находките от Херкулан и Помпей (не от случилото се с градовете, а по намерените там находки, бел. прев.).
От гледна точка на театъра римските методики се различават от тези на гърците. В Гърция мястото за танцуване и хорът се намирали на около три и половина метра под сцената. При римляните хорът не участвал в комедийте и тъй като нямало специално предвидено място за него, когато се играели трагедии, хорът стоял на сцената.
С декрет Тиберий отменил тържествата в чест на Сатурн и заточил учителите по танци. Много от опитите на Сената да осигури по-добър стандарт останали безрезултатни срещу чужденците, пристигащи в Империята и носещи със себе си своите обичаи и разпуснатост.
Наличието на съоръжения, подобни на Колизеума, и провеждащите се там кървави игри оказали влияние върху развитието на по-изтънчените изкуства. С развитието и упадъка на Империята лириката и другите изкуства били унищожавани от различни безнравствени предпочитания, решения и събития.
Фиг. 27: Вакханки. Фреска от Помпей, първи век пр.н.е.
Бележки
Бележка 1: "Ann. Institut.": 1831 г., стр. 321.
Бележка 2: "Etruria," том първи, стр. 380.