"Що е то състезателна програма?"
-
един скромен опит да Ви помогнем да разграничите стандартните от латиноамериканските танци с идеята впоследствие безпроблемно да разберете принципа, на който се провеждат състезанията.
Правени са (и се правят) какви ли не изказвания за спортните танци, и то главно от хора, които идея си нямат от смисъла, въплътен в думата "танц". Ако Вие сте от хората, които смятат, че танцът "превръщата момчетата в момичета", то първо искаме да изкажем искрените си съжаления за това, че имате ограничен мироглед, и, второ, да заявим, че в този спорт има точно толкова "различни", колкото и във всеки друг.
Тук обаче не е мястото за това и поради тази причина няма да коментираме наложените с годините стереотипи и грешни разбирания, а ще посочим научно доказани факти. Оттам нататък - всеки е свободен да мисли и вярва в каквото иска.
Говореше се, а преди няколко години дори се доказа опитно, че танците са един от най-натоварващите мускулатурата на тялото спортове. Клиширан, изтъркан, но и верен е фактът, че стандартното състезателно време (минута-минута и половина), през което се танцува Виенски валс, се равнява на повече от километър-два маратонско бягане. На състезание се танцуват задължително минимум шест танца (в зависимост от състезателния клас на танцьорите и възрастовата им група - вж. повече в секцията за състезания) - сметките оставяме на Вас.
Настоящият сайт няма за цел да хиперболизира или изтъква само положителните страни на този вид спорт.
Както всеки друг, така и този тип спортуване изгражда и калява тялото, укрепва физиката и т.н. Разликата е в това, че танците развиват и още нещо, което при останалите спортове не винаги може да се спомене - естетиката на човек. Как и защо, това е въпрос, чийто отговор лесно ще намерите или като започнете да танцувате, или като отделите повече време за контакти с хора, занимаващи се с този вид активност.
Нека сега разясним какви са разликите между стандартните (наричани още бални, европейски) танци и латиноамериканските.
Известно е, че спортните танци са разделени в две основни групи - стандартни (бални) и латиноамерикански.
Стандартните танци (Английски валс, Танго, Виенски валс, Фокстрот, Куикстеп), от една страна, са "деца" на баловете, провеждани сред аристократичния слой на обществото. Преди да се обособят като състезателна група, са били известни (поради тази причина) именно като "бални танци".
Без съмнение всички сме чували за кралски балове и как те "на времето" били достъпни само за висшите слоеве на обществото. Чували сме и за официалните облекла, които били задължителни за присъстващите на такива събития, както и за възпитанието и държанието, което се изисквало от присъстващите особи.
Какво означава думата "бал"?
Думата "бални" произлиза от латинската "balare", т.е. "танцувам" (същият произход имат и думите "балет" и "балерина"), и няма нищо общо с английската дума "ball" (която произлиза от своя страна от норвежката "bollr", означаваща "надувам").
Общото за всички стандартни танци е хватът (като танцов термин - "Близък хват"). Той се състои от пет точки между партньорите, контактът между които трябва да се поддържа по време на танца. Три от тези точки засягат ръцете:
На теория (при този хват) горната част на ръцете на дамата се държат хоризонтално - поставени на съответното подходящо място върху ръцете на партньора. Така не само е удобно за жената да следва мъжа, но и дава на двойката елегантно излъчване. Именно това излъчване е характерно за танците, идващи от Западна Европа и е останало като наследство от първите балове, провеждани из кралските дворове на Стария континент.
Специфичният "близък хват" най-вероятно датира още от времето, когато мъжете носели своите мечове, докато танцували. Това може да се забележи както на множество картини и илюстрации от 16-ти век, така и в голям брой съвременни произведения - картини, филми и др.
Тъй като повечето мъже (тогава рицари) са "десничари", било логично мечът да се носи отляво. В такъв случай, ако дамата застанела по-вляво на мъжа, съществувала опасност тя да се спъне в ножницата му по време на танц.
За да бъде жената вдясно, кавалерът трябвало да я покани с дясната си ръка, и ако тя била съгласна да танцува с него, то поставяла лявата си ръка на дясното му рамо. Предлагането на лявата ръка от страна на мъжа било кавалерски жест - за да се улесни танцът за дамата.
Много добра представа за хвата и начина на танцуване на Валс по време на бал може да се придобие от екранизацията на режисьора Сергей Бондарчук на книгата на Лев Толстой "Война и мир".
И така, това е накратко "рамката" на стандартните танци от състезателната програма: елегантни и официално облечени дами и кавалери (двойки), които танцуват в близък контакт и предимно един за друг. (Повече за стандартните танци можете да научите, като разгледате секциите, посветени на всеки един от тях.)
Един за друг, защото следва да представим латиноамериканските танци (Самба, Румба, Ча-ча-ча, Пасо Добле, Джайв), които са по-отворени към публиката. При тях закачката на танцьорите със зрителя е част от танца.
Важно е да се спомене, че названието на стила (латиноамерикански) идва от комбинацията на американски с латино (африкански, кубински, аржентиснки) танци, а не защото произходът им е само от Латинска Америка (П. Лавел, 1975 год.).
Тук е по-трудно да се каже къде точно е поставено началото на тази група танци. Трудно е да съотнесеш танци като Самба и Джайв към една и съща етническа или социална група, но в същото време не е възможно да бъдат разделени един от друг в рамките на състезателната програма.
Лично мнение е, че връзката между отделните латиноамерикански танци е станала с времето.
(Повече за основните положения, техниката и начина на изпълнение на латиноамериканските и стандартните танци можете да прочетете в темата "Техника на танца" във форума.)
Интересен факт е, че има танци от едната програма, които могат да се съпоставят с такива от другата. Игривостта на Куикстеп е сходна със закачливостта на Джайв, страстта на Тангото някак напомня агресивното Пасо Добле... Разбира се, тук отново личната преценка е водеща и подобно твърдение не може да може да бъде всепризнато.
Някои ще се запитат къде остават танци като Рокендрол, Салса, Меренге, Аржентинско Танго и т.н. и защо те нямат място в състезателната програма. Конкретен отговор не може да бъде посочен. Държави като САЩ, например, са решили лесно въпроса, провеждайки състезания и шампионати, в които състезателите танцуват само един-единствен танц (т.нар. American Style Dancing).
Тъй като към настоящия момент сайтът търпи постоянно промени, очаквайте още информация в настоящата секция.
използвани материали :: правила за ползване :: карта на сайта
DanceWithMe - Намери своя танцов партньор :: благодарности :: webmaster